Начало » Новини » Новинa
Актуално
Душа на родолюбец и ръка на творец

22 Юли 2014

Душа на родолюбец и ръка на творец

 

Бинка Величкова

 

    Има хора, които ни просто те впечатляват. Те поривисто, с размах те запленяват; зашеметява те стихията на тяхното мощно дарование, точността на тяхната мисъл, усетът им за хармония, мярка и синхронизация!

    За мене всичко това съвместява в личността си художникът Петър Д. Станчев. Роден е в село Горска поляна през далечната 1931 година. Там протича детството му, получава и основното си (прогимназиално) образование. А после през 1947 година, на почти 16 години, заминава за град Бургас, постъпвайки на работа в частно художествено ателие, където се изработват фирмени табели, плакати, лозунги, надписи, рекламни материали. Отначало сковава рамки, опъва платна, грундира - просто техническа работа. В ателието се прилага също писане, а и рисуване върху стъкло. Но талантът му да изписва красиво надписи на фирми и да рисува разни емблеми проличава още тогава. В ателието престоява две години, а после се премества (по собствено желание) на друга работа - в работилницата на железопътна секция, където са заедно с художника Трифон Наумов. Изработват се украси за чакалните на гарите, изписват се стенни разписания за движението на влаковете, става боядисване на пътни знаци по железопътните линии, подготвяне и поставяне на сигнални табели и т.н.

    И там работи две години, а после (от 1951 до 1954 г.) отбива военната си служба като радист в град София.. Тук шест месеца е обучаван в усвояването на морзовата азбука, а после служи във ВНОС (Въздушно наблюдение, оповестяване и свръзки) към щаба на ПВО (Противовъздушна отбрана). Справя се отлично и от командването изпращат често благодарствени писма до родителите му, които се радват и заслужено се гордеят със сина си.

    В поделението е и билиотекар. Освен това работи по изготвянето на топографски карти. С увлечение участва в издаването на стенвестници, на карикатурни табла (за слабостите в батареята), проявявайки наблюдятелност и творчески заряд.

    След казармения период се включва с увлечение в културния живот по пътя на художествената самодейност, практикувайки музикално рисуване, играейки в пиеси и т.н. От онова време датира обичта му към театъра, която е жива и досега.

     Отново се връща в железниците - на работата, която вече добре познава. Но сега той е водещата творческа фигура с над 30 помощници за техническите дейности. Това продължава 14 години, т.е. до 1969 г. Вече е семеен, с двама синове. Постъпва на работа като радиотелеграфист във ВВС (Военовъздушните сили), четвърти радиотехнически полк. Отново дарбата на художник проличава  - включват го при изработването н авъншна и вътрешна украса за различни поделения.

      С цел повишаване на образователния си ценз, а и тъй като по природа е любознателен, през периода 1963-1967 г. завършва вечерна гимназия в Бургас. Любимите му учебни предмети са български език и литература. История, анатомия, география, физика, химия, астрономия изучава с интерес.

      Бил е сътрудник на различни периодични издания: в-к «Народна армия», сп. «Български воин», сп. «Страж на родното небе», сп. «Сержант», в-к «Транспортен глас», сп. «Родопи», където изпраща свои рисунки и илюстрации.

      Като военнослужещ се пенсионира рано, но продължава да работи на различни места - в община Бургас (служба «Гражданска отбрана»), в «Териториално снабдяване», а после е назначен като художник - декоратор във Военна болница - Бургас. Освен за украсата ,рисува нагледни материали и при провеждане на различни научни сбирки, с цел визуалното подпомагане на съответните медеценски доклади. Доволен е,че в болницата се издава в-к «История на медицината», както и сатиричния вестник «Скалпел». Г-н Станчев взема активно участие в това, като изготвя тематични илюстрации, карикатури.

     Навършвайки 60 години, на 20 октомври 1991 г. окончателно преустановява трудовите си правоотношения.

     От 2003 г. живее в село Поляново, община Айтос, откъдето е съпругата му. За съжаление тя си отива от света през 2010 г.

     Синовете, снахите и внуците често идват при него в спретната вила, а техните посещения са радост за очите и сърцето на възрастния художник. По-големият му син, Димитър Станчев, е филолог по образование, преподавател по български език и литература. Директор е на училището в село Рудник, област Бургас. Съпругата му също е учителка. Гордее се и със синовете им, негови внуци: Петър и Мирослав - образовани младежи, талантливи и артистични. По-малкият (Мирослав) всъщност е известният Миро от квартета «Петте сезона» - една великолепна музикална формация, поредното откритие на композитора Стефан Диомов.

     Другият син на достолепния г-н Станчев - Йовчо, е химик, оператор в Нефтохимическия комбинат. Съпругата му е инженер-химик, реализира се в производството на пластмаси. Те също го дарили с внуци: Деница е наречена на баба си денка, покойната вече съпруга на г-н Станчев. А Трифон, нейният брат, е най-малкият от внуците на г-н П. Станчев.

     Бях поразена не само от таланта, но и от щедростта на даровития художник, роден в близкото село Горска поляна - той предостави на редакцията копия от стотици свои рисунки: пейзажи, портрети, илюстрации по литературни творби, фигурални композиции, карикатури. Любимият му рисувален жанр е графиката. Във всяка творба има не просто вярно уловени и майсторски предадени черти и вълнения. Това са картини, в които пулсира живот! В израженията на лицата от неговите графични портрети има одухотворентост, нюанси на различни настроения, изящество и хармония! А от пейзажните изображения лъха някаква мечтателност; има носталгия, но и порив към онова, което иде, което е непреходно като самата вечност. Картини, в които се долавя опазената през годините любов към родния край, към босоногото детство. И поривът да бъде преоткрит този тъй безкраен свят чрез поглед назад, към историята.

      Благодарим на обаятелния, сладкодумен г-н П. Станчев за богатия снимков материал, запечатал мигове от живота му и членовете на неговото свидно семейство. Признателни сме и за дисковете с многобройни записи на квартет „Петте сезона", където наред с чаровните Мина, Краси и Цани пее неотразимо красивият му, гласовит внук Миро.

      Много са интересите на художника - освен изобразителното изкуство обича хумористичните литературни творби (особено тези на Чудомир и Г. Краев); обожава театъра, музикалния фолклор, следи новостите в различни научни области; анализира вярно съвременния обществено-политически живот.

       И още един изключителен факт - притежава поразително силна и свежа за възрастта си памет, остър ум и завидна наблюдателност. Способности, които му помагат да живее пълнокръвно, осмисляйки всеки миг от неговото спокойно съществуване сред ведрата природа на притихналото, китно Поляново...

      Колко е хубаво, че съдбата ме срещна със самобитната дарба на духовно извисена личност като Петър Станчев! Творец с ръка, докосната от Божията щедрост. И с дух на възрожденец, белязан от вълненията на времето. 

  •