Начало » Новини » Новинa
Актуално
Община Болярово бе домакин на дискусионен форум на тема „По-добър синхрон между институциите и стопаните на животни с цел превенция на епизоотични кризи на външната граница на ЕС“

12 Април 2019

 

Община Болярово бе домакин на дискусионен форум на тема „По-добър синхрон между институциите и стопаните на животни с цел превенция на епизоотични кризи на външната граница на ЕС"

 

       На 12 април 2019 година община Болярово бе домакин на дискусионен форум на тема „По-добър синхрон между институциите и стопаните на животни с цел превенция на епизоотични кризи на външната граница на ЕС".

       Организираният от община Болярово форум бе ръководен от проф. дн. Михни Стоянов (декан на Ветеринарно-медицински факултет към Тракийски университет - гр. Стара Загора), и проф. Иван Върляков (изп. директор на РАО „Тракия" и преподавател в университета). Гости, уважили събитието, бяха: заместник-областният управител Христо Колев, директорът на дирекция „Животнодъдство" към Министерството на земеделието, храните и горите - Силвия Василева, д-р Цвятко Александров (заместник-изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните), проф. Иван Станков (изпълнителен директор на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация), кметовете на общините Малко Търново - Илиян Янчев, Елхово- Петър Киров и Стралджа - Атанас Киров.

Проф. Иван Върляков откри форума, представи гостите и домакините от община Болярово - общинският кмет Христо Христов и заместник-кметът Нина Терзиева;  сподели, че идеята на тази дискусия е всички заинтересовани страни да обсъдят причините за неблагоприятната тенденция, какво може да се направи, за да се минимизират проявите на опасните заболявания по животните по външната граница на Република България. Благодари на присъстващите представители на институциите - полиция и НПО, и даде думата на основния организатор - общинският кмет Христо Христов.

       Господин Христов също благодари на уважилите този важен за всички форум. Той сподели, че животновъдите, изградили стопанствата си в граничния район с Република Турция, периодично претърпяват тежки стопански загуби в резултат на опасни заболявания по животните, които налагат избиване на цели стада. Допълнително  доказването на подобни заболявания за територията на България води до сериозни икономически последици не само за пряко засегнатите животновъдни обекти, но и за цели райони, а понякога и за цялата територия на страната ни. Именно това е била причината дълго да се обмисля и организира този дискусионен форум. Убеден е, че присъствието на толкова представители на различните институции ще допринесе изключително за конструктивното и ползотворно провеждане на дискусионния форум.

       Освен кметовете на споменатите общини, имаше и представители на общините Тополовград (заместник-кметът Маргарита Георгиева), представители на община Свиленград, земеделци от община Средец и различни други райони, дори от Северна България.

       Проф. Михни Люцканов (Стоянов), представител на катедрата по ветеринарна микробиология, инфекциозни и паразитни болести, изказа благодарност за уважението към академичната общност. Но уточни, че ще изкаже мнението си като среднокомпетентен гражданин. А то е, че това десетилетие бе белязано от множество сериозни заболявания по животните: нодурален дерматит; инфлуенца по птиците и накрая тази мистериозна болест, която той не смее да определи като чума по дребните преживни животни, защото тепърва ще се анализира целия процес и последствията от всичко това. Засега спорадични огнища ограничени се откриват и на африканска чума по дивите свине, но ние не сме допуснали и не бива да допускаме да пламне и в интензивното свиневъдство (домашно отглежданите прасета) какъвто сериозен проблем има в страни като Румъния.

      Причините за преноса на зарази, по негово мнение, са различни. Освен,че сме външна граница на Европейския съюз, много често виждаме, че заразите проникват от Югоизток, а не си спомняме случай да е пренесено и дори възникнало у нас. Движението на животни от Анадола (свързаните с ритуални кланета в страните, изповядващи мюсюлманството) също е причина за пренасяне на вирусни заболявания. До преди известен период нямаше и телената мрежа, която да спира освен мигранти и диви животни. А 20-километровата ограда, дори ида предпазва, също не може да играе ролята на фактор за превантивни ефективни мерки.

      Професорът сподели, че в катедрата с преподаватели, докторанти и студенти се обсъжда всяко заболяване и с радост ще сподели основните направени изводи: трябва да се направи нов прочит на нормативната регулация на европейско ниво; да се предвидят специални мерки за българо-турската граница. А мерките на национално ниво да са: да има ясна и конкретна държавна политика. Последните десет години показаха,че нещо в тях не е координирано или недостатъчно контролирано.Познава голяма част от животновъдите с големи стопанства - вижда пропуски в самата регистрация на животните. Като основно предложение, което смята,че ще е най-ефективно, проф. Люцканов открои: да се създаде Държавна гранична епидемиологична служба. Както и държавата да намира начин да субсидира надграждащото обучение на ветеринарните специалисти, от които има недостиг в Странджа-Сакар, по разбираеми причини. Трудно е да се стимулира млад човек да стане ветеринарен лекар в днешната обстановка, призна с болка той. Студентите им са обезверени, а имиджът на професията - тотално сринат.

       По отношение на лабораторната диагностика - на държавно ниво имаме оторизирана, както и на международно, но и в тях вярата вече е срината. Редно е да се допитваме до поне 3-4 такива, за да направим генерални изводи и да не сме прибързани.

Представителят на Министерството на земеделието, горите и храните г-жа Василева, също сподели колко съчувстват на стопаните, голяма част от които днес са тук (Ани Петрова, Димитър и Дойка Панайотови, Йордан Трифонов, чиито животни първо бяха унищожени). Не само тя е днес тук, но и двама други представители на министерството: Деница Динчева (представител на един от отделите в дирекцията) и Димитър Беровски (отдел „Политики по агрохранителната верига). Г-жа Василева сподели,че се радва,че е намерен начин да се покрият донякъде понесените загуби от стопаните; компенсирани са, разбира се донякъде, със запазване на пасищата си. А конкретните въпроси могат да поставят на своя представител от област Ямбол Стоян Чуканов (присъстващ на форума и взел активно участие) за свиквания от министър Порожанов консултативен съвет на 23 април от 14 часа.

       Заместник-областният управител също заяви,че се радва, че толкова представители на институции и земеделски стопани са се отзовали и е убеден, че ще има конструктивни разговори и ползотворни решения за всички заинтересовани страни в края на днешния форум.

       Кметовете на общините също взеха отношение. Илиян Янчев (кмет на Малко Търново) поздрави колегата си - общинския кмет Христо Христов, за смелостта и ангажимента да организира тази среща. Той самият призна,че в Малко Търново това не би могло да се случи, защото хората са обезверени и отчаяни. А Атанас Киров (кмет а община Стралджа) също бе убеден, че ще се намерят много решения днес. Той лично е млад, нов кмет и се радва, че не се е сблъсквал с такава трагедия. При тях са имали само 3 стопанства с избити птици, жертва на вирусно заболяване. Но знае каква отговорност носят кметовете на общини в тези случаи и отлично разбира и подкрепя опитния си колега - домакин на събитието днес.

     Заместник-изпълнителният директор на БАБХ д-р Цвятко Александров сподели,че е в структурата от 2005 година и е преживял няколко епизоотии, по принцип идващи от Югоизток, а сега и идващи от Африка (чумата по свинете). Работил е по нормативни уредби, включително и за Европейската комисия и отлично разбира неудобствата и предимствата на ваксините - превенция и съответно невъзможност за износ и придвижване на животните. Всичко това носи риск и трябва да има вариант да се решава за държавната и собствениците и да си носят последствията - икономически или други загуби. За всичко има стандарти и трябва да се придържаме към тях или да се променят - също сложен процес, но не и невъзможен. Трангранична програма включва ваксинации за определени болести като нодурален дерматит, включва и обучения на ветеринарни специалисти, но трудно се намират кандидати, за съжаление.

Евгени Христов (заместник-областен директор на МВР - Ямбол) също сподели,че темата на днешния форум е наистина важна и ще се радва да се намери синхрон между институциите. Самите те, по заповед на министерството, са били длъжни да осигурят спокойна работа на ветеринарните власти. Но не е справедливо да ги обвиняват, защото са съчувствали на стопаните - голяма част от тях също имат животни, но и изпълняват дълга си.

         Проф. Станков, изпълнителен директор на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, също сподели колко го боли от тази ситуация. Родом е от общината, от село Ружица и тук е започнал работата си като млад специалист. Тогава в страната е имало 11 милиона овце, днес са милион и триста хиляди. Идеята е не да станат отново 11, но поне 2-3 милиона, да се върне вярата на стопаните; овцевъдите да са стопани, а не администратори, друг да извършва това, е една от идеите в тяхната стратегия.

        За цялата трагедия с чумата, в която те не вярват, разказаха организаторът на протестите Георги Дражев (Движение „Антимафия"), ветеринарният специалист д-р Бодуров, Ани Петрова, Димитър Панайотов и Йордан Трифонов. Всички те предложиха да има адекватна държавна политика и решение за пропуснатите ползи;  спокойствие за земеделските стопани и запазване на поминъка в този регион. Национални и европейски стандарти в полза на животновъди и земеделци - основния поминък в този беден и обезлюден необлагодетелстван район!

        Заключението след няколкочасовата ползотворна дискусия на проф. Върляков, кметът на община Болярово и представителите на институциите бе, че е протекла в позитивен дух, преодолян е негативизмът. Бе чуто мнението на всички представители на институции, неправителствени организации, местна власт, стопани, пострадали. Направени бяха много и подробни изводи и анализи от дистанцията на една година след трагедията в Странджа, поставено е началото на много ползотворен процес.

       Ще бъде създаден работен екип с представители на различните институции, кметове, стопани. Те ще оформят официални решения, които ще бъдат изпратени за дискусия на държавно ниво и съответно под някаква форма ще станат част от нови нормативни уредби. Това е началото на процес, който ще излъчи конкретни мерки и решения и ще търси подкрепа от държавните институции. Защото не бива да се повтаря подобна трагедия в района и като цяло в държавата!


 

  •