Начало » Новини » Новинa
Актуално
Времето разделя, но и събира

20 Април 2017

Времето разделя, но и събира

 

Бинка Величкова

 

          Сякаш вчера беше... А всъщност бе през май, 2007-ма година. Тогава, след балната вечер и последвалата тридневна екскурзия край морето с моите обичани абитуриенти, си обещахме да се срещаме поне веднъж на пет години. Наистина след първата петилетка се събрахме и толкова ме зарадва нашата първа среща! А после неусетно изминаха и другите пет. Решението им да се съберат този път в навечерието на Великден, когато се очертаваха повече почивни дни, бе наистина удачно. С организацията около втората ни съвместна среща се бе заела Галина Даскалова (Колева). Не се учудих - тя винаги е била дейна, чевръста, инициативна, пряма, енергична...

           Благодаря, Галина! Мисълта, че ще ви видя отново заедно, стопляше душата ми доста преди това да се превърне в реалност. Благодаря и на Бог, че прояви милосърдието да съхрани живота ми и постепенно да възвръща здравето ми след злополучния исхемичен инсулт през юни 2016 година!

           Ето топлата вечер на 15 април 2017 година ни събра в уютния ресторант „Странджа". Не бе голям броят на онези, които не успяха да бъдат сред нас - поради служебна заетост , пребиваване в чужбина... Останалите наистина се събрахме, удържайки отново на обещанието, което си дадохме през далечната 2007-ма! Гледах ви и тайно ви се радвах. А в спомените ми се преплитаха безброй ваши реплики, изречени през годините ни в училище заедно, изплуваха случки, картини, кратки хумористични мигове от учебните часове... Като например транзисторният малък приемник, пуснат в часа на класния, от който тихо, едва доловимо се чуваше песен на Лили Иванова под втория чин. Смелият почитател на Лили навярно очакваше да му се скарам, когато разбра, че усетих ситуацията. Но се усмихнах и го посъветвах да усили звука, та и другите да слушат. Стана наистина весело! Беше броени дни преди финала на последната за вас учебна година. А по ирония  на съдбата сякаш припевът на песента звучеше така:

„Животът ни събира,

животът ни разделя,

препуснал, без да спира,

през делници, недели;

през срещи и разлъки,

през мъдрости и грешки

и носи смях и мъка

в съдбите ни човешки!"

    Да, времето ни раздели преди десет години. Но ето че ни събра след пет, а и след десет години! Така ще е занапред - докато ни има. Защото се обичаме. И се греем от общото, голямо огнище на спомените. А дотогава, до следващата среща, ще галя с поглед снимките ви, окръжили моята в голямата рамка - оригинален подарък от вас, придружен от букета лалета - като разноцветни пролетни пламъци!...

 

 

Завръщане

 

На випуск 2007 г.

Като свои деца ви прегръщах,

майчински трогната, почти до сълзи!..

Както птиците тук се завръщат

напролет, сега долетяхте и вий.

 

А са изминали десет години

от оня последен училищен звън,

когато - пораснали, мили, невинни -

към своя бал гордо поехте навън.

 

Ами така е - изнизва се времето,

но погледнете  - то пак ни събра!

Сега сте по-зрели, по-мъдри, големи сте,

играчи в житейската сложна игра.

 

Надхитрява всеки съдбата

по своему и ... постига мечти.

Момчета, момичета - ние сме заедно -

как съм го чакала този наш миг!

 

Утре всеки по своя пътека

ще поеме - уви, кръговрат...

Знайте, така е устроен човекът:

да обръща поглед назад,

 

спомени свидни докрая да пази,

да се грее на свои слънца,

забравил неволи, предишни омрази...

В сърцата си останете деца!

 

Само тогава ще бъдете искрени,

ще ви радват и малки неща;

само така ще живеете истински -

на другите светейки като свещта.

 

Хей, пак ще се срещнем - след десет години,

а може би по-рано - просто след пет?

Живот и здраве стига да има -

ще ни сбере пак някой Великден!

 

15. IV. 2017 г.                        Бинка Величкова

гр. Болярово 

  •