Начало » Новини » Новинa
Актуално
Летен излет, споделен с приятели

22 Юли 2013

Летен излет, споделен с приятели

 

Бинка Величкова

 

  Лятото е онзи благословен сезон, в който желанието за отмора и забавления е най - неустоимо. Време, когато слънчевите утрини обещават дълъг и безоблачен ден, в който има време за всичко...

  В една такава свежа утрин членовете на пенсионерски клуб „Надежда" - село Кукорево пристигнаха при своите боляровски приятели от местния клуб. Денят 20 юли 2013 година - християнският календарен празник Илинден - се превърна и за двете групи в паметно преживяване. Посрещнати радушно от домакините, те седнаха в новия, уютен клуб на чаша кафе, ядки и дребни сладки. Чевръста, пъргава и неуморна, госпожа Елена Николова - председател на боляровската организация, бдеше като истинска домакиня: нищо да не липсва, да е всичко изрядно и подредено.

  След като отпочинаха от пътуването приятните гости, музикантите, които ги придружаваха - Янко Митев и Тодор Кънев, влязоха в ролята си. И в залата екна чудесно хоро! Изви се отначало в помещението, но тъй като играчите се увеличаваха непрестанно, излязоха навън. „Не само, че е весело, ами се и поразкършихме добре!"- прозвучаха реплики на задоволство, изречени от някои възрастни дами, когато музиката секна. Въпреки годините по ничие не се забелязваше  умора. Може би защото усмивките я бяха прогонили..

  Около 11 часа и двете групи се настаниха в своите автобуси и потеглиха към истинската дестинация - красивата местност „Белянката" край село Иглика.

  Пристигайки там, всички се настаниха край масите  в този наистина прекрасен кът за отдих. Сътворен от достолепния Димитър Терзиев - Американеца с активното съдействие на общинското ръководство в Болярово, този своеобразен оазис на красотата и свежестта е предпочитано място за излет сред природата.

  Преди да започне тържественият обяд, в качеството си на домакиня на срещата приветливата и гостоприемна Елена Николова, председател на тукашния пенсионерски клуб, приветства топло и сърдечно приятелите от Кукорево. Тя пожела на всички присъстващи весело настроение, емоционален ден, здраве и дълголетие. В отговор на нейните пожелания бяха благодарствените думи на Тодор Тодоров, председател на пенсионерския клуб в село Кукорево (със символичното и поетично име „Надежда"). Освен това сподели, че навярно през месец август ще е следващата среща на двата клуба, а боляровци следва да им върнат визитата.

  После вежливо поднесе подарък - стилен стенен часовник, както и красиво саксийно цвете, връчено на госпожа Николова. Тя на свой ред дари с красив букет гостите, изричайки затрогващо : „Добре дошли, приятели! Хубаво е, че сме тук и че отново сме заедно. Нека да е така и занапред! Заповядайте!"

   Обядвайки бавно и с наслада, хората се любуваха на уюта, от който бяха заобиколени.

    А двамата музиканти се оказаха неуморни труженици на акордеона и тъпана. Под техния великолепен акомпанимент гласовити представителки на клуб „Надежда" отправиха поздрави с песни към всички присъстващи. Ръководител на певческата група е Керанка Янева - изкусна солистка и добър организатор при подготовката на различни участия.

  Приела предизвикателството, даровитата госпожа Мара Христова поздрави с неотразимото си изпълнение гостите. В сочния глас на Марето (както я наричам), има много топлота, свежест и лиризъм. Тя е от ония талантливи българки, за които се казва в народните песни: „Леко пее, далеко се чува." Неслучайно тя е дългогодишната ръководителка на боляровската певческа група (при читалище „Възраждане"). А изявите на пенсионерките самодейки радват всякога публиката. Кръшните им гласове крехко се сливат, а песните им са звънки и съдържателни, с богат нравствен контекст.

  С хумористичното си участие повдигна настроението и шегобиецът Станчо Петров от боляровската група  - артистичен и мъдър.

  След обяда желаещите посетиха параклиса, издигащ се на височината близо до къта за отдих. Тази духовна обител е построена също по идея на бай Димитър Американеца - израз на почитта и преклонението пред покойните му родители. Други останаха долу, разглеждайки мястото и околността. Приятната сенчеста прохлада предразполагаше към покой и отмора. Лек ветрец галеше косите, а буйната зеленина обгръщаше всичко наоколо. Лехи с декоративни цветя внасяха хармония и пъстрота в този наистина райски кът сред природата. Задушевни разговори се водеха край масите : спомени, запознанства, уговорки, взаимно споделяне за близките, обсъждане на случки от ежедневието, бъдещи планове и намерения...

  А чешмата все така разливаше ледените си струи в горещия юлски следобед. Построена е през 2004 година в памет на майката на Д. Терзиев - Дяна. Поизбелял от годините портрет показва миловидното лице на облечена в старовремска носия българка и с наниз пендари, украсили изящната й шия.

  Благост и търпение се чете в кроткия поглед на тази селска мадона с изразителни черти и невидим ореол на светица...

  Край стъпалата, отвеждащи към студения чучур, като снежен остров се белееха едрите декоративни цветове на маргаритките - пищни и колоритни, разкошни като принцеси!..

  Малко преди да отпътуват обратно към своите селища, възрастните хора възобновиха песните и танците: фолклорни, стари градски, ориенталски дори. Една задружна веселба и непринуденост, от която всеки се нуждае - независимо от възраст, пол, професия, социален статус... Защото така е устроен човекът - да черпи сили от доброто, за да не го настига злото. И за да има повече волност в сърцето му, повече светлина върху лицето му!..

  Сбогувайки се сърдечно, до следващата съвместна среща, всички прибавиха още един към съкровищницата от мили спомени . Богатство, чиято стойност расте с времето.

 

  •