Начало » За общината » История
История
Untitled 1

История

Около 1700 година турският султан предава във владение на Мурад паша, за добра служба, земите на днешното село Мамарчево (Мураданлий).

Идвайки тук, пашата започва да мисли как да разшири земите си.

Не е можел да ги разшири на запад, защото там е владетел друг паша – Дауд, който създава село Даудбеглий, сегашното село Златиница. На юг е гористо и хълмисто, затова решава да разширява земите си на север и стига до река Поповска. Тук пашата създава на десния бряг чифлик с работна ръка само от турци. Новото село се казва Чочоноказаса или това е Мурданъл-Пашакьой.

Пашата идва да живее в новосъздаденото село. По негово нареждане се прави джамия с голямо кубе и полумесец. В близост до джамията е направен дълбок кладенец.

Изградена е баня в близост до направената мелница(караджейка),по-късно наречена „Селската мелница“. Мелницата била на юг от селото и колелото и се задвижвало с вода от реката. Бентът ѝ е в близост до Казларица. Вода за банята се вземала от реката по гравитачен път, защото сградата е построена по-ниско от тръбата, по която тече водата, която задвижва голямото. А то от своя страна задвижва останалите колелета. Всички колелета са от дърво. Пашата е построил и голям дървен мост на реката, който свързва двете села през черен път. През 1982-1983 година при изземване на пясъка от дъното на реката (Турската река), са открити дебели колове с диаметър петдесет сантиметра, наредени напречно на течението на реката. Това показва, че тук е имало голям мост, строен много отдавна. При разговори със стари хора става ясно, че след Освобождението ни от турско робство не е строен такъв мост. В близост до това място на левия бряг на реката е имало извор с много добра вода за пиене, т. нар. Кадънско кладенче, което до скоро съществуваше, но вече е разрушено. Този извор също е правен още по времето на турското робство. Всичко това подсказва, че мостът е бил нужен и за отиване до кладенчето за вода през цялото време на годината.

Голямата джамия е съществувала до края на 1919 – 1920 година, като след това е била съборена и материалът е взет за направа на училище. До развалянето на джамията същата е служила за училище на българските деца след Освобождението ни от турско робство. След събарянето на джамията кладенецът е засипан с пръст, а банята-преустроена в обор за добитъка на тези, които отиват да мелят брашно в мелницата. И сега има запазени части от зид на банята.

След като е образувал чифлика, пашата имал доста добитък, но не е имал достатъчно хора да гледат добитъка и да обработват земите му.

Такава работна ръка, българи, пашата е търсил и вземал от околните села. По предания първият  заселил е българин в селото е бил от рода на Гръбовите – дядо Велко от село Парацьой. Дядо Велко е дошъл да пасе добитъка на пашата и да му аргатува. Не след дълго време същият се задомява, създава семейство и остава да живее в така нареченото вече село Мурданъл-Пашакьой, направил си къща. Първата българска къща, построена от дядо Велко е била в близост до чифлика на пашата. Чифликът е бил до сухиндолската мелница на Димитър Дрянов, където сега е къщата на Иван Димитров Славов. Оттам е идвала буйна вода. Самата Суходолска, както е наречена реката, е обрасла в гъста гора. По-късно, след като се създава българската махала, реката е служила да разделя българската от турската махала. Суходолската минава по средата и се влива в река Поповска, в близост до големия мост за гр. Елхово.

След това започват да идват и други българи, които работят за пашата и се заселват и живеят тук. Но всички са си правили къщите на север от чифлика. И така постепенно се оформят две махали – българската и турската. Построените къщи на север от суходолската са български, а на юг са турски. Къщите на двете махали са се различавали една от друга по това, че турските къщи са били с отворени салони(сайвани), някой са имали бани и други удобства, а българските са били прихлупени и трудно забележими. Прозорците са били малки, някои са имали кепенци и задни вратички, за да може при нападение от башибозуци и кърджалии да могат през задната врата да бягат в гората. Такива нападения над българи са ставали често. Според преданията и спомените на хората се предполага, че първата българска къща в селото е построена през 1780 година. След оформянето на българската махала все повече заселници – българи, идват да живеят тук. Вероятно това е ставало, защото условията са били по-добри за живеене. Селото се намира до река, която го огражда от три страни, което ще рече, че има достатъчно вода и за хората, и за добитъка. Хората са вярвали, че като живеят по-близо до такъв големец като пашата, Ще бъдат защитени от набезите на кърджалии и башибозуц. Заселването на българи ставало бързо. За това говорят фактите, че до Освобождението ни от турско робство къщите на двете махали били изравнени. Къщите на българите обаче не са били като сегашните – една до друга, а са били пръснати из гората. Причината затова била, че нямало материали. Хората сами си подготвяли материала и затова са гледали строежът да е там, където има повече дървета и камъни. Стените на сградите отвътре са били предимно от плетня (плетени пръти), затова са гледали да са по-близо до реката. По-късно хората започват да правят кирпич и с него са си правели къщите, като външните дувари са били от кипич и с него са си правели къщите, като външните дувари са били от кирпич, а вътре пак са били от плетня. Това е началото на бъдещото село Пашакьой, още през турско робство. До Освобождението ни от робство в селото са живеели българи и турци, макар и на махали. След освобождението на България от турско робство известно време в селото, но това е било, докато изпродадат имотите си на българи. Така било и с хората на пашата, останали за да ликвидират имота му и по-специално чифлика. По предания се казва, че пашата е натоварил, негова приятелка (кадъна),която да продаде всичко и тогава да се прибере в Турция. Чифликът е бил закупен от Георги Петров Дрянов. След Съединението на двете Българии в селото не е останал нито един турчин. След Освобождението някой от турците, живеели в селото, са правили опити да се завърнат и да живеят тук, но българите не са ги пуснали. Има случаи, когато кервани от турски коли са се завърнали и са искали да се заселят. Българите са били въоръжени с брадви, вили и други инструменти, за да се защитават от турците, ако решат да се противят.

Земеделието и скотовъдството, като основни поминъци на населението, години наред определят икономическия облик на този край. Данните, съхранени в архивите, свидетелстват за преимуществено развитие на земеделието. Възникнало като селище край чифлик, Болярово продължава традициите и през 1938 година в землището на селото са регистрирани големи площи обработваема земя: 22281 дка ниви, 415 дка лозя, 150 дка ливади, 32 дка овощни и зеленчукови гадини и 3700 дка гори. Почти всички стопани разполагат с веялки.

По същото време селото е център на община, в която освен Болярово влизат Мамарчево, Малко Шарково, Ружица, Вълчи извор. Старото име на (Пашакьой) е сменено през 1934година с Болярово. През 1959 год. Болярово се намира в границите на Ямболски окръг, през 1963 год. е признато за село от градски тип, а за град е обявено през 1974 год. Когато през 1979 год. се извършва ново административно делене на България, окръзите се запазват, създават се 276 селищни системи, Болярово е оформена като селищна система. В територията на Бургаска област градът попада през 1987 год., когато се извършват нови териториално-административни промени. В момента Болярово се числи към Ямболска област след последното делене на страната на области от 1999 година. 

В Болярово през 1938 година има пощенска станция с телеграф и телефон. На реката има построени воденици. Селото не е електрифицирано, но през 1936 година са отпуснати средства и започва изграждането на водопровод, прилага се и благоустройствен план. Населението е обслужвано от участъков лекар, а амбулаторията се издържа от общината и държавата. Болярово се намира в югоизточната част на Ямболски окръг. Землището му обхваща част от хълмистата област на Дервенските възвишения на Странджа планина. През селището преминава пътната магистрала Хасково-Бургас. Землището на град Болярово заема площ от 39468 дка, което представлява 17% от територията на селищната система.